Великден – традиции и обичаи
снимка: Нина Тодорова / picture: Nina Todorova, Kulinaria.net
Великден, наричн още Възнесение Христово или Пасха, е празник, водещ началото си от дълбока древност. Смята се, че още скитащите номадски и тракийски племена са го празнували. Празникът се изразявал в радост от настъпването на пролетта и събуждането на природата. С възникването на християнството, празникът започва да се свързва с възкресението на Божия син – Исус Христос. Това е и най-святият християнски празник. Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица. Всяка година Великден е на различна дата, тъй като определянето му зависи от първият ден на Страстната седмица. Той се се определя от първото пролетно пълнолуние. Решението за това кога да се празнува Великден е взето през 325 година на Никейския събор – „Великден да се празнува първата неделя след пролетното пълнолуние“.
История и легенди
Великден в празник с дълга езическа предистория, като в неговите основи залягат прадревните пролетни празници. Те са били свързани със смяната на природните цикли. През далечния II век християните установяват, че празникът на богинята на пролетта Истра (Eastre) съвпада с тогавашния Великден. Според далечна легенда богинята на пролетта можела да се преобразява в заек, откъдето идва и един от великденските символи – заекът. Друга интересна легенда твърди, че богинята на плодородието създала необикновен заек, който снасял веднъж годишно по едно яйце.
Празникът Цветница, който е в неделята преди Великден, е въведението към Великден.
Боядисване на великденски яйца
Според народните вярвания яйцето е символ на жизненото начало и обновителните процеси в природата. Още в древните митологии се отбелязва, че целият свят е създаден от яйце – яйцето е символ на Вселената.
Боядисването на великденски яйца може да бъде свързано и с религиозни предания. Според тях, когато Божията майка отива в Рим, посрещайки императора, тя му подарява червено яйце – символ на Христовата кръв. От тогава християните започват да боядисват червени яйца и да ги подаряват един на друг. В годините започват да се използват и другите цветове.
По трядиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота. Първото яйце трябва да е червено. Стопанката на къщата натърква с него бузките на децата и рисува кръст на челата им, за да са здрави и румени през годината. След това яйцето се поставя пред икона и се пази до следващата година. На следващата година се чупи и ако не се е развалило, хората в къщата ще се радват на здраве и благополучие през годината.
Месене на великденски козунаци
Месенето на козунаци започва от дълбока дреност, когато момите месели обредни хлябове, които украсявали с оплетени елементи. Великденският козунак, които е символ на Христовото тяло, се е наложил у нас като елемент от Великденските традиции едва в началото на 18 век.
Прието е козунаците да се месят в Страстната събота преди изгрев слънце. Те не се режат а се чупят, защото според древни вярвания, хлябът има душа.
Тържествената литургия на Великден
Традицията повелява в полунощ – събота срещу неделя да се ходи на църква за така наречената Тържествена литургия. Хората палят свещи и обикалят църквата ти пъти, а след това в полунощ започва литургията. Когато камбаните звъннат се поздравява с „Христос Воскресе!“ и се отговаря с „Воистина Воскресе“. Свещта се носи мълчешком до вкъщи.
Трапезата на Великден
Прието е трапезата да бъде богата и красиво украсена. На нея задължително присъстват боядисаните пъстри великденски яйца и козунаците. В много части на страната е прието по Великден да се приготвя агнешко месо с гарнитура от свежа зелена салата.
