В търсене на “Фермата”
снимка: Нина Тодорова / picture: Nina Todorova, Kulinaria.net
Всички знаем, че в днешно време разнообразието от видове и количество хранителни продукти е голямо. Хубавото е, че все повече почваме да се замисляме какво „слагаме в устата си” – точно тогава разбираме, че предложеното ни количество въобще не означава качество. Напротив! Това се вижда най-много при зеленчуците, които буквално „заливат” пазара. Голяма част от плодовете и зеленчуците предлагани в по-големите хранителни магазини, а вече и по пазарите, са внос от други държави. А т.нар. био зеленчуци, до голяма степен не са био… Всъщност, все по-рядко виждаме истинска българска продукция.
Помните ли вкуса на току-що откъснат от бабината градина домат? А аромата на хрупкавите чушки, грижливо откъснати от силните ръце на дядо? Този аромат и вкус, аз в магазин не съм усещала, на пазара се случва изключително рядко, и то само, ако някоя баба е застанала встрани от големите маси вносни плодове и зеленчуци. Поради тези причини на пазара се появиха т.нар. ферми, от които освен вкусни и свежи зеленчуци, можем да си вземем всичко – някои предлагат плодове и зеленчуци, други мляко и млечни продукти, трети предлагат месни продукти и т.н. Но разбира се, и сред тях има недоброжелатели, и да попаднем на истински продукти от съвестни производители се оказва не лесна задача, задача, с която се захванх – търся ферми като “от едно време”.
И както по принцип ми се случва, аз попаднах на една такава, съвсем случайно. „Сърфирайки” из нета, преди две седмици попаднах на един интересен пост във Фейсбук (къде другаде :D) от страница с още по-интересно име – Zelka.bg. В него пишеше, че от Зелка.бг си търсят приятели и първите 100 човека, които харесат страницата и им напишат съобщение с име и адрес, ще получат една щайга със зеленчуци като комплимент (цитирам по спомен, не буквално). Какво си помислих в този момент – като маркетолог, разбира се, ми стана ясно, че това е една много добра рекламна стратегия. Но като маркетолог и кулинар нямаше как да не се замисля, че примерно, ако аз искам да рекламирам качествения си продукт, няма само да му пусна реклама, ще намеря връзката между моя продукт и хората – как те да стигнат до него и да го тестват. Всички знаем, че в България, хората не се доверяват лесно, а от друга страна обичат подаръците. И ето я простата, но гениална стратегия, която от много години е позната на рекламния пазар – подари го на човека, ако го хареса ще се върне. Но тук не става въпрос за огромна фирма с производство в огромно количество. Тук става дума за малка фамилна ферма, която цели да върне хората към родното – от вкуса до любовта. И, ако такава ферма отделя от ограниченото си количество продукт, за да го покаже на хората, то това е показателно. Но спирам с уроците по маркетинг и реклама, има много по-добри рекламисти от мен, които всеки ден пишат по темата.
Прочитайки поста, реших да се включа в него. И така, противно на очакванията на много хора, всичко написано беше вярно. Харесах страницата, изпратих име и адрес, и вчера получих своята щайга със зеленчуци. (Тази статия пиша днес, все пак ми трябваше време да пробвам продуктите :-)).
Всичките ми читатели знаете, че винаги изразявам искреното си мнение (било то хубаво или лошо), и този път ще е така. Много държа да подчертая, че това не е рекламна статия, всички снимки съм направила с телефона си, прекрасните хора от Zelka.bg дори не подозират, че пиша за тях в момента. Но нямаше как да не споделя с всички, това, което имаше в щайгата – вкусът от моето детство!
Всеки един продукт имаше освен аромата, и вкуса, и вида на истински домашно отгледан. Истински празник за сетивата! Благодаря ви прекрасни хора, че ми припомнихте това време, този вкус, този аромат. А на всички читатели пожелавам на трапезата ви да има повече истински и вкусни като тези продукти. Защото ние сме това, което ядем. Здравето от вътре, личи отвън. Грижете се за себе си, пазете се, обичайте се!
