До Кападокия и обратно – от сън спомени няма, а с Onex Tour няма и да ви “хване” сън!

Тези от вас, които ме познават и са редовни читатели на kulinaria.net, знаят, че това не е място само за споделяне на рецепти, а е моята малка онлайн книга, за душата на един човек, влюбен в кулинарията, пътешествията, високите скорости, фотографията, и изобщо в нещата, които предизвикват красиви емоции и пълнят сърце и душа с щастие! Това велико чувства, което струва ми се (за съжаление) в днешно време хората все по-рядко изпитват истински. Но аз като човек съм крайно оптимистична личност и винаги се опитвам да гледам от хубавата страна на нещата, от тази светлата, слънчевата. Не случайно е и прякорът ми – Sunny. Човекът, който го измисли все ми казваше, че съм слънчево момиче, защото дори в най-мрачния ден на човек, гледам да му дам Слънце и поне малко позитивна енергия. И така, водена от болезненото си чувство да правя хората около себе си поне малко по-щастливи, в един снежен ноемврийски ден, говорейки си с моят брат и моята майка, ни хрумна една чудесна идея (поне тогава си мислехме така). И те (майка ми и брат ми), като голяма част от хората, си планират (или поне се опитват, но всички знаем, че понякога излизат непредвидени обстоятелства) предстоящите почивни дни. Казвам те, защото аз съм изключителен карък, и в 99% от случаите все нещо се прецаква и затова не обичам плановете, а действам инстинктивно и на момента. Както и да е, да не се “отплесквам” с излишна информация. Тааа, в този ден не планирахме Коледа и Нова Година, защото тези празници наближаваха и вече бяха планирани. И така, родата ми споделиха, че много искат да посетят една област в Турция, за която от много време говорят. Тази област се нарича Кападокия – на латински: Cappadocia, на гръцки: Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“. Кападокия е историческа област в Централен Анадол, между древните страни Понт, Армения, Киликия, Галатия и Фригия в поречието на река Халис. Кападокия се слави с уникално историческо и културно наследство, а последните години най-вече като туристическа атракция за едно основно нещо – полети с балон. Обсъдихме, разгледахме снимки в Интернет (разбира се) и решихме, че това ще е нашата първа дестинация за първите по-дълги почивни дни. Разровихме се из нета и открихме “оферта” на Караджъ Турс за Великден. Обсъдихме я и с баща ми, разбира се, и той също се съгласи (все пак всички “домашни любимци” трябваше да са информирани и съгласни :D). И тъй като екскурзията беше за Великден, който тази годна се “падна” в началото на месец април, а през същия този месец мъжът ми има рожден ден, реших да съчетая екскурзията с приятна изненада-подарък за неговия рожден ден – всички да видим Кападокия в полет с балон. Именно полетът с балон беше най-водещото нещо за заминаването ни на тази екскурзия. Сега ще посъкратя малко историята (няма нужда от излишен спам), защото ще стане прекалено дълга и може би, отегчителна – капарирахме си през ноември екскурзията и полета с балон, както бяха условията, доплатихме си през февруари, въобще стандартните процедури. Получихме на мейла програма, информация за полета, ваучер за настаняване – всички необходими неща за пътешествието от страна на Караджь Турс. Спокойни и щастливи, очаквахме великденските празници с голямо нетърпение, защото знаехме, че ще летим с балон над уникална област, а пък и ще съчетаем разходката из Кападокия и с разходка в Анталия – такава беше програмата (2 в 1 както се казва). Каква точно беше програмата направо ще кача скрийншотове от сайта на Караджь Турс (с активен, в момента на публикуване на материала ми, линк).

От тук нататък много ми се иска да мога да ви разкажа колко беше хубаво, какъв хубав подарък направихме на мъжа ми, какви гледки видяхме от балона, и разбира се като в сайт с име kulinaria.net, няма как да не ми се иска да разкажа и за турската кухня. Нооо…. едно голямо НО! За турската кухня ще ви разкажа – има какво, и е хубаво, областта Кападокия и Анталия също са красиви места, НО с това се изчерпват хубавите неща. И като един позитивен човек, не искам да завършвам този материал с нещо лошо, затова ще споделя първо него, а после ще се върна на хубавите, като за финал, както се казва. Приключението с негативните емоции започна още в самолета на път за Анталия. Да, още не бяхме стигнали и вече имаше проблем! Дадоха ни места с номер 13 (на мен и на мъжа ми), няма лошо. Аз не съм суеверна, 13 е хубава цифра. Дотук добре. Влизаме в самолета и започваме да търсим 13-ти ред, търсим, търсим, питаме стюардите и какво се оказва… ред 13 в самолета НЯМА! Чудно! Сложиха ни на дъното на самолета до сервизното помещение. Това, че имаше ужасен шум и че турболенцията се усещаше не в гърлото, а направо е г*за, не е болка за умиране. Но как може да липсва цял ред се чудех аз. Това е недопустимо! Ще прикача едно видео, което направих набързо като слизах от самолета, защото още не мога да го проумея, това трябва да се види!

Видеото: www.youtube.com/watch?v=FgZ3v0cx__I

А, по-късно разбрах, че освен 13-ти ред, в самолета е липсвал и 17-ти ред. Е, думи нямам, тук ще оставя коментара за вас!

Казах си, както и да е, няма да си разваляме семейната почивка за нещо такова. Макар и като “чувал с картофи”, вече кацнахме на летището в Анталия. Взехме си понадраните куфари и се запътихме към изхода, където трябваше да ни чака “местен” представител на Караджь Турс, а именно от фирмата Onex Tour – туристическа фирма, която доколкото разбрах отговаря за всички (или почти всички) подобни екскурзии от България в Турция (интересното обаче е, че Онекс Тур е българска фирма!). В самолета бяхме хора, резервирали от най-различни български туристически фирми и всички се оказахме при една в Труция. И така, аз такъв човек не видях, но нали сме си оправни, ние, българите, намерихме къде е човекът от Onex Tour и се запътихме с бързи крачки към него, че да не бавим групата (не е възпитано!). Той беше в близост до автобусите и викайки (то нямаше и друг начин в лудницата – бяхме над 100 човека) ни упътваше кой в кой автобус е. И тук, пак изненада! Реших, че е шега, тъкмо съм слязла от самолет, в който нямаше моя ред седалка, а сега това – майка ми, баща ми и брат ми, бяха отпратени в един автобус, а аз и мъжът ми – в друг. Какво толкова си помислих, нали после сме в един хотел. Да, ама не! Оказа се, че една част от автобусите са в един хотел, а другата – в друг. “Супер!”, че ние заедно си запазвахме екскурзията за да сме ЗАЕДНО през цялото време, а те ни разделиха още преди да сме пристигнали! Ето тук вече болезненото ми чувство за справедливост надделя и отидох да се “разправям” с екскурзовода, който съвсем НЕлюбезно ми обясни, че той не можел да направи нищо, и след като го помолих пред камерата на телефона ми да ми обясни защо не може, изведнъж каза, че няма проблем и ще докарат нашите след малко, след като оставят другите хора в техния хотел (ние бяхме в един, останалите в друг, както по-нагоре обясних). Добре, и това изтърпяхме, тук искам да кажа нещо много важно – това нещо се случи и на още няколко човека – бяха разделили жена с дете от мъжа й с другото дете! Пълен абсурд! Наместиха ни с много нерви и молби, два дни! Че то от 5-дневна екскурзия, 2 вече бяха минали в “страхотно” спокойствие. Но нищо, успокоявахме се от това, че сме заедно и че най-хубавото предстои – полетът с балон. От Анталия минахме над 500 км с автобус, докато стигнем до Кападокия, но спирахме, разглеждахме, пазарувахме, хапвахме и това време мина не много тегаво, дори интересно и приятно. Преди да слезем в Кападокия, нашият екскурзовод – Ерхан, разказа на всички в автобуса за красивия полет с балони и подкани тези, които не са си закупили билети от София/Варна/Пловдив (това са градовете, от които знам, че имаше хора, които са си резервирали и заплатили още зимата), да си закупят от него. В което няма нищо лошо. Но, какво стана, ние, купихме билетите за 130 евро на човек, а той поиска по 165 евро (кеш) и 175 евро (ако е с карта) на човек, за същите балони. Разбира се, имаше хора, които го попитаха защо има разлика в цената, и той “смотоляви” нещо от сорта на, еми вдигнаха ги. Това после го проверихме на място (в Кападокия) и нямаше такова нещо! Но както и да е, отишли са хората до там, платиха му по-високата цена. На следващия ден, в 4:00 ч. всички записани и платили първоначално (ние и още куп други хора бяхме платили месеци по-рано), трябваше да летим с балони и бяхме информирани от Ерхан и съответните екскурзоводи по автобуси (бяхме 4 автобуса, съответно с 4 екскурзовода), че полет ще има и да сме готови в 4:45 ч. да тръгнем с бусчета към мястото за полет с балоните. Станахме в 4:00 ч., оправихме се и бяхме пред рецепция в 4:30 ч., В 4:45 ч. дойдоха бусчетата и знаейки, че сме от първите записани и платили (още от България) се настанихме в бусчетата. И ето тук дойде един момент, който не мога да ви го опиша – лично Ерхан дойде и ни “свали” от буса, защото ни нямало в списъците, а той “милия” беше подал на фирмата с балоните първи да летят познайте кои хора?! Разбира се, тези, от които лично той взе по-голяма сума, и разликата прибра за себе си! А следващите два дни прогнозата за времето беше лоша, и беше ясно, че полет с балони няма да има. Нещото, заради което ние и още куп хора сме отишли специално и сме си резервирали месеци по-рано! И няма да можем да летим заради алчността на един изключително нагъл и безочлив човек. Тук ми “кипна”, повиших му тон, разплаках се (да, човек съм и имам чувства, като всички нормални хора!), а той най-нагло ме погледна и каза, ми аз какво съм виновен, така са ви отрязали от фирмата за летене! Така лииии!? Да, ама не – фирмата за летене подрежда хората по реда, по който са им подадени! Ерхан много добре разбра, че сме запознати с измамната му схема и изведнъж намери две места, за мен и за мъжа ми, и ме пита дали искам да летя. Минута по-рано ми обясняваше, че ме няма в списъка, а сега ме питаше дали искам да летя?! Казах му, че аз ще се кача на балон с хората, с които съм отишла, и без тях да не ме подканва. В този момент той бързо изчезна от рецепцията, оставяйки ни при човекът, който се водеше “шеф на екскурзоводите” – Айхан. Той се опита да ни успокой, като ни каза, че и друг ден ще има полети и да не се притесняваме. И така, някъде около 5:15 ч. тъжни и разочаровани се прибрахме по стаите си. Мина и този ден. На следващия ден полети нямаше, поради недобри климатични условия. Предстоеше по-следващият ден, последен в Кападокия, и на нас ни беше ясно, че и тогава няма да има полет – времето беше мрачно, студено и ветровито. Абсурдно е да разрешат полети, и още по-абсурдно е трезвомислещ човек да се качи на балон с ясната мисъл, че ще падне и загине (миналата година така едни италианци са настоявали да останат в балони при излязъл силен вятър, балонът е паднал, и двама от тях са загинали). Но през този ден Ерхан постоянно казваше, че ще има полети и да не се притесняваме, ще летим! Това беше за да може да е сигурен, че през деня няма да “отваряме” темата пред останалите хора. И така, на следващия ден отново станахме в 4:00 ч., в 4:45ч. се качихме на бусчетата, този път дори ни откараха до мястото за летене. Но нещо много интересно ми направи впечатление – отидохме, а балони нямаше. По едно време “за парлама” докараха в камионче един, да го има… и след малко дойде един джип с един човек, който слезе и каза на всички, че полети няма да има заради климатичните условия… Нещо, което хем си знаех, хем не можех да повярвам, че пак се случва! Но се случи, отново! Върнаха ни в хотела, откъдето в 9:15 ч. трябваше да потеглим и да довършим програмата в Кападокия, като да продължим пътя си към Анталия. Продължихме, но с едно такова “хубаво” чувство как сме попаднали при едни измамници, които най-безочливо ни развалиха почивните дни. И, ако с този материал мога да “отворя” очите на поне един човек, който да не бъде измамен от Онекс Тур, ще съм много щастлива, защото за съжаление разбрах, че не сме само ние измамените, а има още много хора… Ще си позволя да кача няколко скрийншот-а от коментари в страницата на Онекс Тур във Фейсбук, а изводите ще оставя за вас:

А, сега – продължаваме напред, както казва Кобрата. Има още малко случки от екскурзията, които ми се иска да споделя с вас… Всичко, което трябваше да разгледаме по програма ни беше казано, че сме посетили, че дори и повече, но това не беше съвсем така… Пропуснахме малка част от нещата, но те вече не бяха важни за нас… Интересното беше обаче, че “забележителностите”, които  уж ни бяха показани допълнително, бяха един магазин за бижута, от който Ерхан си взима % като води туристи, един магазин за кожени изделия – отново със солиден % за екскурзовода, и дори на обяд ни “заведе” в едно нещо като бистро, само че с хигиена под всякаква критика, и храна, от която само като се сетя и пак ми излизат киселини – от това “заведение”, господинът Ерхан, освен безплатен обяд, получи и пликче с пари… Това е нещо, което не искам да коментирам, договорил се е човекът, взел си е. Да е жив и здрав да си ги харчи. Магазините не бяха лоши, за разлика от храната в бистрото, но пък разходката беше хубава.